Последици от пушенето и обществеността
Последиците привличат все повече нашето внимание. Доказано е многократно, че увеличаването на смъртните случаи поради рак на белите дробове или инфаркт на миокарда се дължи до голяма степен на пушенето. Пушачите заболяват три пъти по-често от инфаркт, а ракът на белия дроб е типичен за пушачите. При една трета от всички случаи с рак при мъжете се касае именно за рак на белите дробове. Едни от типичните за пушачите болести са хроничният бронхит и белодробния емфизем (от 16 заболели от емфизем - 15 са пушачи). Редица нарушения в протичането на бременността при жените пушачки и някои болести на новородените също се дължат на тютюнопушенето. От всичко това е очевидно, че с този вреден навик трябва да се води борба. (Всеки пушач е съгласен, че пушенето уврежда тялото, но това което липсва е изобщо някаква борба.) Тютюнопушенето обикновено довежда до психическа и физическа зависимост към тютюна и до пристрастяване, което не бива да се подценява.

Проблемът има и друга страна. Да приемам че един пушач изпушва около 1 кутия (20 цигари) за денонощие (средно). Всички смятат този вид пушач за умерен. А всъщност това е голяма доза, която води до сериозни рискове. Тези 20 цигари фактически се изпушват за 16 часа (като приблизително нощната почивка е 8 часа). Да приемем сега и че работното време е 8 часа, следователно през работното време средно ще бъдат изпушени 10 цигари т.е. половината. Обикновено една цигара се пуши 8-10мин. Ако се изпуши само за 5мин., набързо, вдишването на главната димна струя (за разлика от страничната, която се вдишва от околните) ще съдържа 10 пъти повече никотин. Като се прибави и времето за отиване и връщане извън сградата на работното място да кажем, за една цигара се изразходват 12-15мин., а за 10 цигари повече от 120мин. Толкова ли много време ще липсват пушачите от работното си място или ще побързат да изпушат цигарата за 3-4 минути? Работната дисциплина в един колектив, в които има пушачи, също страда - отношенията м-у пушачи и непушачи не винаги са колегиални.

В много страни се води борба против вредния навик да се пуши. В тази борба основна роля играят здравните работници и лекарите: Това е обяснимо, защото те най-добре са запознати с последиците за здравето. В Англия повече от половината лекари пушачи са спрели цигарите и това се отразява благоприятно на статистиките на обществената група. В САЩ 83% от лекарите съветват болните да спрат да пушат. Наблюденията показват, че ако един лекар, който се ползва с авторитет пред пациентите си, посъветва настоятелно да се спре пушенето, вече е свършил половината работа във връзка с отвикването от този навик. Тук естествено възниква въпросът: Защо изобщо има лекари пушачи, след като те най-добре познават разнообразните последици. В повечето случаи тези лекари са станали пушачи, а след това лекари. Иначе е сигурно, че ако беше обратното, те нямаше да пропушат.

Какво мислят подрастващите за пушенето
Анкетите сред тях ще ни дадат отговора. Този е пътят да научим мотивите, които ги подтикват да пушат. Това е най-важното условие да подберем аргументи, които да които да обезсилят техните мотиви и предпазят юношите и девойките от пропушване. Този проблем изглежда лесен за разрешаване, защото никой не е започнал да пуши поради някаква необходимост или физиологична нужда. Милиони хора по света през целия си живот не се докосват до цигара и съвсем не чувстват това като някакво лишение. Пушачът сам си създава тази нужда, като отначало започва "на шега", но после следва пристрастяването. Въпросът всъщност е по-сложен, но не и неразрешим. Ключът на разбирането му се намира до голяма степен в областта на психологията, защото пушенето е проблем, който освен медико социален има и психологически аспект, които е много важен.

За да изяснят мотивите, които карат младите хора да пушат, д-р Вилде и д-р Тауберт от ГДР задали на 176 млади пушачи въпроса: "Защо пушите?" Става дума за редовни пушачи на възраст от 14 до 19 години. На анкетираните е било предложена да подчертаят 2 от 10 възможни отговора - тези, които според тях са най-подходящи в техния случай. Отговорите са подредени по честота в проценти.

Заслужават ли си тези причини изобщо? Няма ли начин да намерим решение на проблемите: скука, успокоение, компания и по друг начин? Като цяло в тази статия няма заместители, хватки за отвикване, техника за намаляване на цигарите, или самоучител за това как да спестите пари от цигари, а има за цел да обогати съзнанието на пушача и той сам да започне да мисли за това което прави по 20 пъти в деня, дали е в негова полза или напротив.

Още: Световен ден без тютюнев дим – 31 май, Как най-после да спрем цигарите с мисъл?