Хлебната мая се състои от дрожди на гъбата Saccharomyces cerevisiae, които в природата не съществуват в този си вид, като мая за хляб, а са създадени изкуствено през Втората Световна война. Целта е тестото да втасва по-бързо, за да се изхранва германската армия. Тези захаромицети се хранят със захари - както знаем, за да се активизира маята, добавяме захар. При взаимодействието със захарта се появяват мехурчета въглероден диоксид и алкохол. Именно тези мехурчета карат после тестото да бухва. Колкото до алкохола - SAE standards download
той се изпарява по време на печенето. Има мая, която се използва в пивоварството - хмелова (бирена) мая, която има и козметични и фармацевтични приложения.

На пръв поглед маята не буди никакво съмнение по отношение на здравословните ползи, които може да донесе за нашия организъм. Тя е богата на витамини от групата В, на микроелементи и соли. В народната медицина често се препоръчва като средство за общо укрепване на организма. Всичко това обаче само на пръв поглед. Вредата й не се дължи на малките количества алкохол, които се отделят по време на бухването на тестото.

Проблемът е в термофилните дрожди на маята, които са много по-устойчиви от човешките клетки и тъкани. За разлика от алкохола, те не се разграждат или изпаряват по време на печене. По-лошото е, че са устойчиви и на човешката слюнка и стомашни сокове, т.е. те не подлежат на разграждане на нито един етап от процеса на приготвяне и консумация.

За сметка на това, термофилните дрожди директно атакуват организма ни чрез своите “разяждащи” способности, като нанасят поражения най-често на органите на храносмилането, които са в пряк досег до тях: стомах, задстомашна жлеза, черен дроб, черва и жлъчка. На действието на термофилните дрожди се преписва и нарушението на така известния алкално-киселинен баланс в организма, който е основен показател за състоянието на човешкото здраве. Ако към гореизброените факти прибавим и начина на култивиране на дрождите - чрез добавяне на хлорна вар и сярна киселина в средата на тяхното размножаване, картинката придобива по-скоро чудовищни краски. И тъй като замесването на тестени изделия без наличието на набухващ елемент е мисия невъзможна, единствената алтернатива за направата на мек, пухкав хляб, остава използването на натурална закваска - квас. Макар че може да бъде намерен в почти всички био-магазини, хлебният квас не е поредния модерен продукт на тази вече модерна индустрия. Истината е, че той е просто още една стара традиция.

Тази статия е на: hera.bg