Публикации

Флуоридна измама

Казват - Флуоридът е безвредна добавка към пастите за зъби и водните източници. Тя предотвратява кариеса, поддържа зъбите здрави и е крайно необходим минерал.

А всъщност това което трябва да знаем е, че флуоридът е натрупващ се токсичен отпадък, забранен в най-малко 13 страни. Той може да причини вродени дефекти, рак, остеопороза и други здравословни проблеми.

Нищо не е по-хубаво от чаша студена, чиста вода, която утолява жаждата. Следващия път, когато пуснете чешмата, трябва да се запитате дали водата всъщност не е твърде отровна за пиене. Ако се флуорира, вероятно отговорът е „да”. От десетилетия ни втълпяват лъжа, причинила смъртта на стотици хиляди хора и отслабването на имунната система на още десетки милиони. Тази лъжа се нарича флуориране - процес, за който сме подведени да вярваме, че е безопасен и ефективен метод за предпазване на зъбите от разрушаване. Всъщност това не е истина. По думите на д-р Робърт Картън, учен от Агенцията за защита на околната среда, „Флуорирането е най-големият случай на научна измама на този век, ако не и на всички времена”.

Какво представлява флуоридът?

Флуорид е всяка комбинация от елементи, съдържащи флуориден йон. В основната си форма флуорът е жълт, силно отровен и разяждащ газ. В природата флуорът се намира в комбинация с минерали, наречени флуориди. В САЩ съединенията на флуора (флуоридите) са приети за токсични вещества и са включени в регистър като едни от 20-те най- опасни от 275-те вещества, които представляват значителна заплаха за човешкото здраве. Те са натрупващи се токсини. Фактът, че флуоридите се натрупват в организма, е причината законите на САЩ да изискват да се определи „максимално допустимо ниво на заразяване” за съдържанието на флуорид във водните източници, както е определено от Агенцията за защита на околната среда. Kак хиляди зъболекари гордо обявяват флуорида за „чудотворно хранително вещество”, което предотвратява кариеса и подобрява здравето на зъбите и венците? Нека да си зададем въпроса: как е възможно токсичен отпадъчен продукт и натрупващ се в организма токсин да се възприема като „хранителен продукт”?

Добре известно е, че флуоридът пречи за усвояването на йода, а това създава проблеми с щитовидната жлеза. Знаете ли, че ендемичните области със зъбна флуороза са доказано същите, в които има още толкова засегнати от йодна недостатъчност? Иодната недостатъчност причинява мозъчни разстройства, предизвиква спонтанен аборт, поява на гуша и още много други заболявания.

Историята на флуорид

Как ще реагирате, ако някой ви каже, че флуоридът е невротоксичен индустриален отпадък? А ако разберете, че той уврежда имунната, храносмилателната и дихателната система, както и бъбреците, черния дроб, мозъка и щитовидната жлеза? Ами ако откриете, че липсват научни доказателства, че флуоридът е полезна добавка към водата въпреки стряскащите научни доказателства, според които без съмнение флуоридът е вреден? - че всъщност тези факти са известни от години на всички здравни агенции, но са контролирани от политическите интереси на производителите на ядрени оръжия, алуминий и фосфат, чиито интерес е те да се пазят в тайна? Флоурирането на питейната вода сe обсъжда разгорещено от десетилетия, продължава и до днес въпреки силните доказателства, според които тя е причина за страдания и болести при хората. Историята на флоурирането на водата датира от почти 90 години. През 20-те години на миналия век произвеждането на алуминий процъфтява предимно поради преуспяващата консервна индустрия. Но от това се произвежда и голямо количество токсични флуоридни отпадъци. Най-голямата дилема е каква да бъде цената на безопасното изхвърляне на тези опасни отпадъци, тъй като това е изключително скъпо. Компания в Питсбърг, ALCOA, има няколко революционни идеи за това, как да намали стойността на изхвърлянето. По онова време Службата за обществено здраве на САЩ е под юрисдикцията на секретаря на хазната Андрю У. Мелън, който „случайно” е и основател, и главен акционер на ALCOA. През 1931 г. X. Трендли Дийн, зъболекар от Службата за обществено здраве (познат като бащата на флуорирането), е изпратен до над 300 малки града в Тексас, където водните кладенци съдържат високи концентрации на флуорид (най-вероятно калциев флуорид (CaF,). Неговата мисия е да определи колко флуорид могат да понесат хората, без това да представлява явна вреда за техните зъби. Откритието му е смайващо: зъбите на хората от градовете с високо съдържание на флуорид често са обезцветени и изпъстрени с петна. Обаче той създава теорията, че, изглежда, има по-малко случаи на кариес в областите, които имат около една част на милион флуорид във водата. Дийн използва стратегията „избирателно използване на данни”, за да докаже своята теория. Той използва данни само от 21 области, за да подкрепи своите цифри. Точно така се нарича това и в сферата на счетоводството, когато желаният отговор се знае и се използват само цифри, които подкрепят отговора, а след това се стига до вече очакван резултат. Дийн напълно пренебрегва другите 270 места, в които не се вижда връзка между флуорида и кариеса. По-късно, през 1955 г., Дийн признава (под клетва), че флуоридът не действа като лекарство за проблеми със зъбите (Флуорид. Т. 14, 1981). След това, през 1957 г., той трябва да признае пред Американската медицинска асоциация, че дори водата, която съдържа само една част на милион флоурид може да причини зъбна флуороза. Освен това никога не е провеждан двойно сляп експеримент, за да се докаже, че флуоризацията успешно се справя с кариеса. ALCOA не допуска фактите да й противоречат. Финансираният от нея учен Джералд Дж. Кокс разбира за изследванията на Дийн и намира начин ALCOA да извлече полза от флуорида. Той прави предложение, че е възможно този „явно безполезен страничен продукт” да намалява кариеса при децата (въпреки липсата на доказателства). Високомерно обявява, че флуоридът е добър за зъбите и през 1939 г. предлага САЩ да флуорира водните източници. Точно така, предложението е направено не от лекар, нито от зъболекар, а от учен, който работи за най-големия производител на флуорид в Съединените щати.

Алуминиевата индустрия вече продава своя токсичен флуориден отпадък като инсектицид и отрова за плъхове, но целта е много по-голям пазар. Обаче съществува малка пречка. През 1944 г. Списанието на американската зъболекарска асоциация предупреждава, че „потенциалните вреди (от флуорирането) далеч надхвърлят ползата от нея”. През 1945 г. два града от Мичиган са избрани официално за петнадесетгодишно наблюдение, за да се определи дали флуоридът би могъл безопасно да намали кариеса при децата, и затова е добавен към питейната вода на 400 Гранд Рапидс. През 1946 г., въпреки факта, че официалният петнадесетгодишен експеримент в Мичиган едва е започнал, на още шест американски града е разрешено да флуорират водата си. Експериментът с двата града е изоставен преди да измине и половината време, с „неубедителни” резултати. Това е единственият научно обективен тест за безопасността на флуорирането и ползата от него, който някога е извършван.

През 1947 г. Оскар Р. Юинг, дълго време адвокат на ALCOA, е назначен да оглавява Федералната агенция за сигурност - пост, който го прави отговорен за Службата за обществено здраве. При Юинг започва националната кампания за флуорирането на водата. Стратегът на връзките с обществеността в кампанията за флуорирането на водата не е никой друг, а Едуин JI. Бърнейс - племенник на Зигмунд Фройд, познат като „бащата на увъртането”. Бърнейс е първи в прилагането на теориите на Фройд към рекламата и правителствените „полуистини”. В своята книга „Пропаганда” Бърнейс твърди, че ключът към успеха е в манипулацията на общественото мнение чрез „авторитета на науката”. Той заявява: „Конците се дърпат от сравнително малка група хора, които контролират общественото мислене”. Техниките на Бърнейс са прости. Преструвайте се, че има благоприятни резултати от научните изследвания, като използвате фрази от рода на „много изследвания показват” или „изследванията доказват”, или „изследователите откриват”. Не е нужно да се цитира нещо (тъй като едва ли изобщо има изследване, което да се цитира). Казвайте това достатъчно дълго и достатъчно високо и накрая хората ще повярват. Ако някой се съмнява или се опитва да критикува „научните изследвания”, атакувайте поведението или интелекта му.

Бърнейс никога не се отклонява от основната си аксиома да „осъществява контрол над масите, без те да го осъзнават”. Смята, че най-добрата манипулация се извършва, когато хората не знаят, че са манипулирани. Затова с негова помощ популярният образ на този инсектицид и отрова за плъхове става благотворен доставчик на блестящи усмивки, абсолютно „безопасен” и "добър” за децата. Това е блестящ маркетингов ход на ALCOA! Вместо да се плащат изключително високи такси за безопасно изхвърляне на този отровен отпадък, ALCOA (и други производители на алуминий) могат да го продават на цели области и да печелят. Всички несъгласни с това бързо и завинаги са представяни пред обществото като чудаци, шарлатани и луди.

Стръв и промяна на тактиката

Калциевият флуорид известен и като флуорит, се намира в естествено състояние в растенията и във водата. Обаче флуоридът, който се добавя към водните запаси (и към пастите за зъби) не е калциев флуорид. Не, добавката към водата и пастите за зъби е или натриев флуорид (NaF), или е хидрофлуоросилициева киселина (H2SiF6), или пък е натриев силикофлуорид (Na2SiF6). Те всички са токсични отпадъци. Само защото веществото съдържа съчетанието „флуор” не означава, че е същото като намиращия се в природата калциев флуорид. Лесно можем да бъдем манипулирани чрез класическата „стръв”, за която току-що говорихме. Чели ли сте някога етикета на пастата си за зъби? Предлагам ви да го направите. Там е написано предупреждение да се държи далече от деца. Питам се защо. Може би защото, ако цяла една туба паста за зъби се погълне от малко дете, дозата най-вероятно ще доведе до тежки неблагоприятни последици. Според Центъра за превенция и контрол над заболяванията най-обичайният флуорид, използван в питейната вода в Америка, е хидрофлуоросилициева киселина (63%), следвана от натриев силикофлуорид (28%) и натриев флуорид (9%). Хидрофлуоросилициевата киселина е токсичен отпадък, контролиран от Агенцията за защита на околната среда. Тя се получава от пушеците на комините на различни индустриални химически производители. Тази форма на флуорид представлява такава заплаха за здравето, че се контролира от Агенцията за защита на околната среда, и трябва да бъде третирана като отровен отпадък. С други думи, незаконно е да вземеш тази хидрофлуоросилициева киселина и да я заровиш в земята или да я изхвърлиш във водата. Но е съвсем законно (дори задължително) да я продаваш на общините, които я пускат във водата, за да могат хората да я пият. Според д-р Уилям Хирзи от Агенцията за защита на околната среда, „ако тази киселина попадне във въздуха, е замърсител. Ако стигне до местната вода, предизвиква замърсяване. Но ако обществените комунални услуги я закупят и я излеят в питейната вода, вече не е замърсител. Изведнъж тя става „необходимост” за общественото здраве”.

Разбира се, това, което влиза отнякъде, трябва също и да излезе. Затова в края на краищата изхвърляме флуорида (поне част от него) от себе си директно в реките и потоците. Това ни довежда до този омагьосан кръг на флуорирането: това опасно за околната среда и токсично вещество е незаконно да бъде изхвърляно в реките и потоците, докато не премине първо през хората. Е, в този случай това е не само абсолютно законно, но и всъщност е направено задължително от зъболекарите. Доста странно, а? Разбира се, това са същите хора, които продължават да слагат живак в устата ви. Затова не се очаква и нещо друго. Флуоридът е по-токсичен от оловото и има повече от 500 достоверни и документирани изследвания за неблагоприятните последствия от него, вариращи от рак до мозъчни увреждания. И все пак областите навсякъде в САЩ наистина купуват този продукт и после го пускат в обществените водни запаси. Флуоридът не само че не предпазва зъбите ни, но причинява зъбна флуороза и дори нисък коефициент на интелигентност. Много изследвания показват, че причинява генетично увреждане дори при употреба на малки концентрации като една част на милион. Можете ли да отгатнете какво е средното ниво на флоуриране на водните запаси в Америка? Точно така, една част на милион. Първият случай на флуорирана питейна вода се появява в германските концентрационни лагери. Гестапо изобщо не го е било грижа за мнимото въздействие на флуорида върху зъбите на децата. Тяхната предполагаема причина за повсеместното добавяне на натриев флуорид във водата било да стерилизират хората и да ги вкарат в концентрационните си лагери в тихо подчинение (Боркин, Д. Престъпление и наказание на ИГ Фарбен). Интересно е да се отбележи, че натриевият флуорид е една от основните съставки на някои лекарствата.

Връзката „нацисти - рак - болест на Алцхаймер” - Чарлз Елиът Пъркинс, учен изследовател, изпратен от правителството на САЩ да поеме ръководството на лекарствените/химически заводи ИГ Фарбен в Германия, потвърждава този факт, когато открива, че „истинската причина зад флуорирането на водата е да се намали съпротивата на масите срещу господството, контрола и загубата на свобода”. В своя доклад за „Лий Фъндейшън фор Нъгришъньл Рисърч“ през октомври 1954 г. той споделя: „Повтарящи се дози от изключително малки количества флуорид след време намаляват силите на отделния човек да се съпротивлява на господството, като бавно отравят и наркотизират определена област от мозъка. По този начин го правят подчинен на волята на управляващите го”. Флуоридът възпира ензимната активност, парализира белите кръвни клетки и прави колагена да се разгражда. А ензимите, левкоцитите на имунната система и колагенът са основни средства за борбата с рака. И всички те се повлияват неблагоприятно от флуорида. Д-р Джон Ямоуянис, биохимик и президент на Фондация за безвредна вода, е един от двамата изследователи, които първи определят връзката флуорид - рак. Ямоуянис предупреждава: „Флуоридът е отрова! Той се използва като пестицид срещу мишки, плъхове и други малки вредители. Едно петкилограмово дете може да бъде убито от 0.3 г флоурид, а един петдесеткилограмов възрастен може да бъде убит от 3 г флуорид. Според ,Д. Рийджьнъл Поисън Сентъ“ една туба паста за зъби от 210 г съдържа 199 мг флуорид - повече от достатъчно, за да убие едно около дванадесеткилограмово дете”. През 1977 г. епидемиологичните изследвания на д-р Дийн Бърк, бивш директор на Секцията по клетъчна химия на Националния институт за изследване на рака, и тези на д-р Ямоуянис доказват, че всяка година флуорирането е свързано с около 10 000 смъртни случая на болни от рак. - Майк Адамс и www.NaturalNews.com

Още: Задържане на вода - кога и защо?, Чешмяна вода,