Билки

.Няколко думи за това, как се събират, сушат, съхраняват и използват. Herbs

Анасон Pimpinella anisum L.

Арника Arnica montana L.

Балканска чубрица Satureja montana L.

Беладона, лудо биле, бимбилик, развалниче, старо биле Atropa belladonna L.

Блатен аир Асоrus calamus L.

Блатен тъжник, брестолистно отвратниче Filipendula ulmaria L. Maxim.Spirea ulmaria L.

Блян, попадийка, бленика, буника Hyoscyamus niger L.

Боб нисък, неувивен боб Phaseolus vulgaris L. Savi var. папа Ach.

Божо дърво, западна туйя, мазия Thuja occidentalis L.

Божур червен, арапче, марьон корен Paeonia peregrina Mill. (P. decora G. Anders.)

Босилек Ocimum basilkum L.

Брей, водогон, брешлял, дадалан Tamus communis L.

Брош, броч, гаранца, марена, бояджийски брош Rubia tinctorum L.

Бръшлян Hedera helix L.

Бряст, полски бряст Ulmus minor Mill. (U. campestris L. p. p.)

Бударица, петлева глава, коноплика, петниста бударица Galeopsis letrahit L.

Бял бор, борика, червен бор, белок Pinus silvestris L.

Бял имел, клейник, кукувича плюнка, скребър, емелика Viscum album L.

Бял оман, чернокос, оман Inula helenium L.

Бял равнец, гущерка, пачи пера, посечена трева, хайдушка трева Achillea millefolium L.

Бяла акация, салкъм Robinia pseudoacacia L.

Бяло подъбиче, бяла горчивка, бяла трева, мясълив бурен Teucrium polium L.

Великденче лечебно, гергьовденче, превара Veronica officinalis.

Ветрогон полски, бял трън, биволски трън Eryngium campestre L.

Вишня Cerasus vulgaris Mill. (Prunus cerasus L.)

Водна детелина, богородична лъжичка, воден трилистник Menyanthes trifoliata L.

Волски език, еленов език Phyllitis scolopendrium (L. Neum. (Scolopendrium vulgare Sm.)

Вратига, вратика, оборчлива билка Tanacetum (Chrysanthemum) vulgare L.

Вълнест напръстник Digitalis lanata Ehrh.

Вълча ябълка, ябълчина Aristolochia clematitis L.

Върбинка Verbena officinalis L.

Глухарче, радика Taraxacum officinale Web.

Горицвет, слети коса Adonis vernalis L.

Горска ягода, зуница, звоници, пламеница, планици, плюскавица, планушка Fragaria vesca L.

Градински чай, какула, лечебен конски босилек Salvia officinalis L.

Гръмотрън полски, кокоши трън, коловоз, шилобод, сахатче Ononis arvensis L. (O. hircina Jacq.)

Гърбач, сърмашик Periploca graeca L.

Джинджифил Zingiber officinale

Дива тиква, черен скребър Bryonia alba L.

Дилянка, валериана, котешка трева, коча билка, навалник Valeriana officinalis L.

Драка, чилия Paliurus spina-christi Mill. (P. aculeatus Lam.)

Дрян Cornus mas L.

Дъбови шикалки, кьркълешки Gallae turcicae

Дюля Cydonia vulgaris Pers.

Дяволска уста, домашна коприва, поималка, наметливо биле Leonurus cardiaca L.

Евкалипт кълбестоплоден Eucalyptus globulus Labill.

Ефедра Ephedra distachya L. [Е.vulgaris (L.) Rich.]

Жаблек, конски ребра, диво салкъмче Galega officinalis L.

Жен-шен Рапах ginseng С. А. Меу

Жълт енчец, златна пръчица, горски енчец, златник Solidago virga-aurea L.

Жълт кантарион, звъника Hypericum perforatum L.

Жълт смил, смин Helichrysum arenarium L. - D.C. (Gnaphalium arenarium L.)

Жълта акация, жълт салкъм, златен дъжд Laburnum anagyroides Medic.

Жълта комунига, едър звездел Melilotus officinalis (L.) Lam.

Жълта тинтява, горчивка Gentiana lutea L.

Жълто прозориче, жълта тлъстига Sedum acre L.

Жълтуга багрилна, бояджийска жълтуга Genista tinctoria L.

Зайча сянка, аспарагус Asparagus officinalis L.

Заря, селим Levisticum officinale Koch.

Зимзелен, самодивско цвете, фотофор, влачи градина Vinca minor L.

Змийска хурка, змийска пченка Arum maculatum L.

Змийско мляко, брадавично цвете Chelidonium majus L.

Зокум, лян, олеандър Nerium oleander L.

Зърнастец елшовиден, дива боя Rhamnus frangula L. (Frangula alnus Mill.)

Иглика, агличе, игличина Primula officinalis Jacq.

Изсипливче голо, белило Herniaria glabra L.

Индийско орехче, детско орехче, мускатово орехче Myristica fragrans Houtt.

Индрише, слезен, стамболски здравец Pelargonium roseum Wild.

Исиот, зинджифил Zingiber officinale Roscoe

Исландски лишей Cetraria islandica (L.) Ach.

Калинка червена, гирмиж, картоп, снежна китка, тутунига Viburnum opulus L.

Камшик обикновен, охтивче, мастика, чичак Agrimonia eupatoria L.

Канелено дърво Cinnamomum zeylanicum Blume

Касия теснолистна Cassia angustifolia Vahl. Касия остролистна Cassia acutifolia Del.

Ким, кимон Cuminum cyminum L.

Кимион Carum carvi L.

Кисел трън, царево грозде, царско дърво, амбер, жълтика, киселок Berberis vulgaris L.

Киселец, лападец Rumex acetosa L.

Клинавче сладколистно, орлови нокти Astragalus glycyphyllos L.

Коноп, гръсти Cannabis sativa L.

Конски кестен, див кестен, яровка Aesculus hippocastanum L.

Копитник, милоглед, потайник, стражак Asarum europaeum L.

Коприва обикновена Urtica dioica L.

Копър, монотър, старкос Anethum graveolens L.

Кориандър, кишниш Coriandrum sativum L.

Кръвен здравец, жива трева, щъркулянче Geranium sanguineum L.

Кукуряк, бамбатурка Helleborus odorus Waldst. et Kit.

Куркума, турмерик, индийски шафран Curcuma longa - turmeric, Curcuma zedoaria

Къпина, планучка Rubus fruticosus L.

Кърпикожух, мразовец, Colchicum automnale L.

Лавандула, лаванда Lavandula angustifolia Mill.

Лавровишня, зеленика Laurocerasus officinalis Roem. (Prunus laurocerasus L.)

Лазаркиня същинска, бодисора, ароматна лазаркиня Asperula odorata

Лайка, белеоч, лайкучка, папатка Matricaria chamomilla L.

Левурда, див чесън, мечи лук Allium ursinum L.

Лен Linum usitatissimum L.

Лепка, гергевка, обикновено еньовче, свитак, порица Galium aparine L.

Леска обикновена Corylus avellana L.

Летен дъб, Quercus robur L. Зимен дъб Quercus sessiliflora Salistx

Лимец Triticum monococcum L.

Липа Tilia argentea Desf., Tilia cor data Mil, Tilia platyphyllos Scop.

Лопен Verbascum thapsiforme Schard. Лечебен лопен Verbascum phlomoides L.

Луличка обикновена, залистниче, коминче, рибьовче Linaria vulgaris (L.) Mill.

Люляк Syringa vulgaris L.

Магарешки трън, гингер, магарешки бодил Onopordon acanthium L.

Магданоз, меродия, петрожил Petroselinum crispum (Mill.) Nym. (P. sativum Hoffm.)

Малина Rubus idaeus L.

Маточина, лимонче, маторка, пчелинък Melissa officinalis L.

Мащерка, бабина душица Thymus sp. div.

Медуница лечебна, меча пита, маремичи, проклетийски бурен Pulmonaria officinalis L.

Мента културна, джоджен, нане, гюзюм Mentha piperita L.

Метличина обикновена, синчец, горка Centaurea cyanus L.

Мехунка, добриче, лазарово цвете, цървеница Physalis alkekengi L.

Мечо грозде, дива боровинка Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng.

Мокреш, друмче, пореч, поточарка Nasturtium officinalis R. Br.

Момина сълза Convallaria majalis L.

Мораво рогче, главница, намел, рогалка Claviceps purpurea Tulasne

Морски пелин, глистна трева Artemisia maritima L. var. maritima

Мъжка папрат, противоглистна папрат Nephrodium filix - mas (L). Rich.

Нар Punica granatum L.

Невен Calendula officinalis L.

Овчарска торбичка Capsella bursa-pasioris (L.) Medic.

Огнивче обикновено, видовиня Anagallis arvensis L.

Омайниче градско, зайча стъпка, смърдушка Geum urbanum L.

Орех Juglans regia L.

Офика, самодивско дърво, калина, меко дърво Sorbus aucuparia L.

Очанка лечебна, очемилка Euphrasia officinalis L. (Е. rostkoviana Hayhne)

Очиболец лечебен, бутурак, планински очиболец Potentilla tormentilla Neck. (P. erecta Rauschel)

Пача трева обикновена, пачина, кокоша трева Polygonum aviculare L.

Паче гнездо, винче, айважива, алкана бояджийска Alkanna tinctoria (L.) Tausch.

Пелин обикновен, бял пелин Artemisia absinthium L.

Перуника градинска, замбак, патета, пеперуга Iris germanica L., бяла перуника - Iris florentina L.

Пипериче водно, маясълче Polygonum hydropiper L. [Persicaria hydropiper (L.) Opiz].

Пирей пълзящ, пир Agropyrum repens (L.) P.B.

Пирински чай, македонски чай, миризлив бурен Sideritis scardica Griseb.

Повет, бяла лоза, павет, скребър Clematis vitalba L.

Поветица обикновена, полска поветица, слачец, полско телеграфче Convolvulus arvensis L.

Подбел, марта Tussilago farfara L.

Полски мак, була, божа, божата, божурика, див мак Papaver rhoeas L.

Портокал горчив, бигардия Citrus aurantium subsp. amara Engl.

Потайниче, гълъбови очи, страшниче Anemone hepatica L. (Hepatica nobilis Mill.)

Пресечка, камилски трън, свещен трън, бенедиктински трън Cnicus benedictus L.

Пчелник обикновен Marrubium vulgare L.

Пъпеш, пипон, каун Cucumis melo L.

Ракита, червена върба Salix purpurea L.

Ралица обикновена, зли етърви, гащички Delphinium consolida L. (Consolida regalis S. F. Gray)

Ранилист лечебен, хайдушка билка Betonica officinalis L. [Stachys officinalis (L.) Trev.]

Резене, морач, мънотър, див (зимен) копър, сминд Foeniculum vulgare Mill. (F. officinale All.)

Репей, лопуш, чичек, бутрак Arctium lapa L.

Решетка безстъблена, вилино сито, дива зелка, шереметка. Carlina acanthifolia All.

Риган, балкански чай, черновръхче Origanum vulgare L.

Розмарин, бабин косъм Rosmarinus officinalis L.

Росен, русанлийче, самодивско цвете Dictamnus albus L.

Росопас лечебен, нерадиче, шефтериче Fumaria officinalis L.

Росянка кръглолистна Drosera rotundifolia L.

Ружа лечебна, бяла ружа, бял слез Althaea officinalis L.

Сабур, сара сабур, алое Aloe ferox Mill., Aloe vera L.

Салеп, ливадар, перуника Orchis maculata L.

Сапунче лечебно, белонога, пенявец Saponaria officinalis L.

Сарсапарила Smilax officinalis H.B.K.

Седефче Ruta graveolens L.

Синя жлъчка, бърдоква, свинок, синя млечка Cichorium inthybus L.

Синя тинтява, горчивка, прострел, свещилник Gentiana cruciata L.

Сладка папрат, навалник, райково коренче, сладун Polypodium vulgare L.

Сладник, женско биле, сладка папура, сладък корен, сладица Glycyrrhiza glabra L.

Слез горски, камиляк, камбулеш Malva silvestris L.

Слънчоглед Helianthus annum L.

Сминдух, тилчиц Trigonella foenum-graecum L.

Смокиня, смоква Ficus carica L.

Смрадлика, тетра, кукуч Cotinus coggygria Scop. (Rhus cotinus L.)

Стевия

Страшниче, потайниче, гълъбови очи, страшниче Anemone hepatica L.

Татул Datura stramonium L.

Телчарка горчива Polygala amara L.

Теснолист жиловлек Plantago lanceolate L.

Трицветна теменуга, дива любика, кокорче, любичица, шарена теменуга Viola tricolor L.

Трънка Prunus spinosa L.

Хвойна обикновена, смрика, боровица, клека Juniperus communis L.

Хвощ полски, прешлица, конска опашка Equisetun arvense L.

Хининово дърво Cinchona succirubra L.

Хмел, горец Humulus lupulus L.

Хрян Armoracia rusticana (Lam.) P. Gaertn., В. Meyer et Schreb. (Cochlearia armoracia L.)

Царевица Zea mays L.

Цариче, самодивски ягоди, слезовка, обикновено шапиче Alchemilla vulgaris L.

Целина, керевиз Apium graveolens L.

Челядник Echinops ritro L.

Чемерика бяла Veratrum lobelianum Bernh.

Чер бъз, свирчовина Sambucus nigra L.

Чер оман, зарасличе, чер корен Symphytum officinalis L.

Чер синап Brassica nigra (L.) Koch. (Sinapis nigra L.)

Червен глог Crataegus monogyna Jacq.

Червен кантарион, трескавиче Erythraea centaurium Pers. (Centaurium umbellatum Gilib.)

Червено кучешко грозде, разводник Solanum dulcamara L.

Червено подъбиче, горчива чубрица, количав бурен Teucrium chamaedrys L.

Черна боровинка, брусница Vcacinium myrtillus L.

Чобанка, лопуш, репух Petasites officinalis Monch. [P. hybridis (L.) Gartn.]

Чувен, дива лобода, див спанак, влашки спанак Chenopodium bonus-henricus L.

Шафран, качунка, минзухар Crocus sativus L.

Шипка кучешка, див трендафил, див гюл Rosa canina L.

Ясен планински, чер ясен, женски ясен Fraxinus excelsior L.

Чер бъз, свирчовина Sambucus nigra L.

Билки

Разпространение:

Расте из храсталаците и гористите места до 1600 м надм. височина, а също така и в населените места навсякъде из България.

Описание:

Сем. Бъзови — Caprifoliaceae

Храст или високо до 6 м дръвче, силно разклонено, с тънка, сива, напукана кора и мека сърцевина. Коренът е силно развит. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с 5-7 елиптично до яйцевидно ланцетни, остро назъбени листчета. Цветовете са бели до кремави, събрани в широко щитовидно съцветие, е плитко 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Плодът е лъскава, черна, сочна ягода с 2-4 черни семена. Медоносно растение.

Използваема част:

Цветовете и корените, по-рядко плодовете, листата и кората на стъблото. Цветовете се берат преди пълното разцъфтяване - през май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. За да се получи само цвят, без цветните дръжки, след изсушаването цветовете се прекарват през сито, като се трият или се изчукват, при което пада само цветът, а цветните дръжки се изхвърлят. Така получената билка е с кремав цвят, слаб аромат и сладникаво-слузест вкус, който впоследствие дразни гърлото. Допустима влажност 12%. Олакоза се в книжно-конопени торби.
Корените се вадят през есента, след узряването на плодовете - октомври - или рано напролет, преди развитието на растението - март. След изкопаването те се измиват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Опаковат се в торби или бали. Плодовете на бъза се събират след узряването им - през август-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня също при t° до 40°С. Кората се обелва при започване на сокодвижението, като се очиства от корка. Суши се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Всички части на бъза се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Химичен състав:

Цветовете съдържат гликозида самбунигрин, рутин, полутвърдо етерично масло, холин, витамин С, органични киселини, гликозидни вещества, смоли, танини и др. Сухите листа съдържат самбунигрин, етерично масло, алдехиди, а пресните листа - още витамин С и провитамин А, танини, самбуцин, следи от алкалоиди и др. Кората съдържа етерично масло, холин, фитостерин, валерианова киселина, танини, смоли и други, а плодовете - витамин С, провитамин А, багрила, желязо, хризантемин, самбуцин, самбуцианин, дъбилни вещества, карбонови и аминокиселини, витамин В-комплекс, плодови киселини, захари и др.

Лечебно действие и приложение:

Билката действа потогонно, слабително и пикочогонно. Улеснява отделянето на храчки при пневмония, бронхит и туберкулозна кашлица.

Начин на употреба: От цвета 1 супена лъжица се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От корите и корените - по I супена лъжица се вари 10 мин. в същото количество вода. Пие се по същия начин. От мармалада, приготвен от плодовете, се се взима по 1 кафена лъжичка след ядене 3 пъти дневно.

Билки

Българската народна медицина препоръчва цветът на бъза да се употребява при хрема, пресипнал глас, като изпотяващо средство при простудни заболявания, при високо кръвно налягане, задух, при трудно уриниране и кръвопикане, възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Корените и корите се препоръчват при воднянка, затлъстяване, като слабително, настойката от листата - при ревматизъм, хемороиди, кожни заболявания. Плодовете се приемат във вид на мармалад за усилване, при невралгия и туберкулоза. Цветът се използва за инхалация при възпаление на гърлото. Намира приложение и в пивоварната промишленост.

В нашата народна медицина се използва и бъзакът (Sambucus ebulus L.). Различава се от бъза по това, че стъблото му е едногодишно и прашниците са червеникави, а цветовете - бели. Неговите плодове и корените се употребяват при болестите, посочени при бъза. Цветът на растението се препоръчва от нашата народна медицина още при трудно уриниране и при рак, а сварените корени - за бани при заболявания на ноктите от гъбички.