Захари

Захарите са група вещества със сладък вкус и сходна химична структура, повечето от които се използват за храна. Те са въглехидрати и включват в състава си въглерод, водород и кислород. Съществуват различни видове захари, получени от различни източници. Простите захари се наричат монозахариди - глюкоза (наричана също декстроза), фруктоза и галактоза. Гранулираната захар, която най-често се използва в чист вид за храна, е дизахаридът захароза, който в тялото се разлага на глюкоза и фруктоза. Други често срещани дизахариди са малтозата и лактозата. Някои вещества с различен химичен строеж също имат сладък вкус, но не се определят като захари. Част от тях се използват като нискокалорични заместители на захарите и се наричат изкуствени подсладители. Захарите присъстват в тъканите на повечето растения.

Човек приема захарта под много форми, скрита под различни наименования: сукроза, декстроза, малтоза, глюкоза, фруктоза или силно преработения високо-фруктозен сироп от царевица (HFCS). Тя се съдържа в прекомерни количества в пасти, торти, сладка, мармалади, бисквити и всякакви други десерти, газирани напитки, повечето плодови сокове, спортни напитки, консерви от плодове и от някои зеленчуци, плодови кисели млека, подправки за салати и много мариновани туршии, както и в повечето преработени храни. Когато я приема, първоначално човек се чувства много добре, тонизиран, свеж и зареден с енергия, но за кратко. След като въздействието премине, в човешкият организъм настъпва спад на енергия.

В природата няма чисти захари. Естествените хранителни източници на въглехидрати, като например плодовете, освен захари, съдържат фибри, витамини и микроелементи. Последните са необходими на организма за да могат захарите да бъдат усвоени. При сукрозата обаче, такива липсват, понеже в процеса на нейното получаване те са извлечени от захарната тръстика. В този случай, за да метаболизира и усвои неестествения продукт, организма започва да черпи от своите запаси от микроелементи, витамини, ензими и пр. Калцият например се черпи от костите и зъбите, в резултат на което се увеличава тяхната чупливост. Освен това, още при приемането, захарта покрива зъбите в устната кухина с лепкав слой, върху който се натрупват хранителни частици и бактерии. Киселините, продукт на бактериите, от своя страна разяждат зъбите и резултатът е безвъзвратно рушене на зъбният емайл, зъбен кариес и болни венци.

Захарите, консумирани в естествения си вид (от плодовете или зърнените храни), попадайки в храносмилателната система се разпадат почти веднага на глюкоза и фруктоза, и преминават бавно и постепенно в кръвния ток, така че организмът може лесно да ги усвои. Рафинираните захари обаче покачват бързо нивото на кръвната захар. За да се намали това ниво, панкреаса започва да отделя хормона инсулин. Тъй като това става много бързо, нивото на захарта в кръвта пада под долната норма, което оставя чувство на умора, раздразнителност и потиснатост. С увеличаването на нивото на инсулин човешкият мозък все по-трудно разпознава лептина - хормон, идващ от мастните клетки и понижаващ апетита. Със спадането на енергийния "подем", в отговор се получава стремеж за набавяне на захар отново, за да се отстрани чувството на енергиен спад. Липсата на "сигнал" за ситост в мозъка, и стремежът към набавяне на захар водят до пристрастяване. Захарта намалява отделянето на стомашен сок от стомашните жлези и забавя перисталтиката.

Още за въглехидратите: Въглехидрати